Всичко започва някъде долу в пролетта, прогнозата е за дъжд, а сняг май е имало, миналата седмица. Ще трябва да походим, за да догоним зимата, и да поносим тежките раници.. но нали сме негри, затова сме дошли :)
Пейзажите нагоре са много Патагонски..
.. а сняг има, има и брутални пропадания в дупки между скалите пирински, има и клекинг и хвойнинг, и газене в локви и поточета.. кеф :)
някъде към Жабешкото езеро ни настига и 'големия' дъжд
.. който продължава около 10 минути, след което мъглата се отдръпва, завесите падат и пред нас се открива сцената за утрешното ни представление - Бъндеришки чукар
Муратов се крие в мъглите
последни метри до базовия лагер :)
Дончови караули
базовия лагер на.. 2350 метра.. услоията за къмпинг за идеални..
преди вечеря решаваме да пуснем и Тодорка, или това което е останало от нея ..
пролетна му работа..
един от бонусите на пролетно-летните ски - лагерен огън и топло време
Вуду ритуали за неочаквана юнска пудра, уви Виктор не принесе армадата в жертва на Перун...
негри позьори :)
още позьори
и още..
на сутринта времето е идеално за разходки и ски, не бързаме за никъде, и без това цяла нощ температурите са били положителни..
Дългото езеро е между лагера ни и склоновете на Бъндеришки чукар, догодина ще изнесем и едно кану до горе, та да е по-лесно преминаването :)
И разбира се бе изненади не може, строшавам щека на две на 20тия метър от прехода ни, след много чудене и опити за ремонти се отказвам да качвам Бъндеришки чукар - в тесни улеи с една щека не искам.. Митьо и Виктор поемат нагоре, аз се отправям към огромния и широк 'ледник' между вр. Възела и Василашки чукар, където ще ми не требват :)
'глобално затопляне' :)
изпълзявам по stairway-a to heaven нагоре по снежното поле и се озовавам на премката, откъдето се откриват гледки на И към Каменица, Газей, Полежан... а това е Василашко езеро.. тази година май няма кой да се пусне дотам..
Бъндеришкия циркус...
горната част на 'пистата' на негрите Митьо и Виктор.. почвам да съжалявам,че не съм там..
следите ми по 'моя' склон.. остават завинаги отпечатани по топящия се сняг
Митьо се спуска надолу по Бъндеришки чукар.. това е само горната 1/2 от спускането..
следва долната част към езерото ( сниките са от 'базовия лагер' )
последни ( може би) завои за сезона
още малко
стъпки по изтичащата зима..
Вихрен ни чака в края на долината.. за този сезон И склон е затворен вече..
..
след 2 часа ходене..
настава голямата простотия :)
